Loading...

Повече за нашата дейност

Родителски кооператив "Бандата на Ян" отваря врати през Септември 2013 г. В нашата банда има място за десетина дечица на възраст от 1 до 4 годинки, които се отглеждат целодневно и полудневно.

"Бандата на Ян" е сдружение сформирано от три семейства, които със собствени сили и средства създадоха една хубава, приветлива и близка до домашната среда обстановка, в която децата ни ще израстнат щастливи, здрави и възпитани.

Майките, които създадоха кооператива - Зори, Еси и Невенка, се грижиха за емоционалното, художетвено и образователно израстване на децата. Татковците организатори - тати Момчи, тати Ваньо и тати Сава имаха грижата да осигурят най-добрата, сигурна и безопасна атмосфера в кооператива.

Родителски кооператив е неформално сдружение на родители, имащо за цел алтернативното отглеждане на техните деца в условия и по правила отразяващи ценностната система на съкооператорите.

Основани парадигми на родителските кооперативи са не-насилствената комуникация, здравословното хранене, занимания развиващи креативността на децата, прозрачност и участие на всички родители във вземането на решения, определящи учебната програма.

Практика е да се наеме подходящо помещение и да се осигури учебен персонал. В родителските кооперативи, често играчките не са много. Децата са поощрявани сами да изработват предмети, най - често от рециклирани материали, като използвани хранителни опаковки и ненужни остарели дрехи. Това създава увереност у децата и ги подготвя за бъдеще в което от изключителна важност ще бъде притежанието на умения, помагащи с ограничени ресурси да се постигат максимални резултати. Децата се превръщат в създатели, а не в консуматори.

Правилното отношение към децата в родителския кооператив е особено важен компонент при заниманията с тях. Винаги е тихо и спокойно в помещението, в което има група деца. Децата в кооператива почти никога не плачат, не се тръшкат, не се карат за играчки, не крещят, не тичат и не беснеят.

Винаги са заети с нещо интересно и не им остава време за подобни неща. Възрастните се отнасят към децата с уважение – обясняват им всичко спокойно, не ги упрекват, не ги сравняват помежду им по осъдителен и обиден начин.

Излишно е да се споменава, че никога не се крещи на децата, не се използват фрази и закани от типа „Кой не слуша?”, „Ако не направиш еди какво си, ще те...” и т.н. Конфликти и трудни моменти със сигурност има, както и навсякъде. Но те се решават с отвличане на вниманието с някоя интересна игра, въвеждане на някои простички правила, които децата лесно разбират и много други начини, които учителките знаят и успешно прилагат.

Всичко това не е въпрос само да знаеш някои техники и да имаш опит, но и на много търпение, любов и желание да работиш с деца.